Blogmas#1 – Настроението в момента и... цитруси!

   Часът е 23:54. Плановете ми се объркаха тотално, за това този пост ще бъде малко скучен, но ще се постарая следващите да са на ниво.

   Ще започна с цитрусите, тъй като вероятно се питате "тая за какви цитруси дрънка?".    Отговорът е прост. Започнах с моите Daily Prompts и първият от тях се казва Lemon and Lime. Историята стана доста по-тъпа от колкото си я представях, но ще го преживея.


– Лимон и лайм – синеокото момче се усмихна и се дръпна встрани, изчаквайки поръчката си. След няколко минути фрешът му бе подаден от симпатичното момиче зад касата.
– Сериозно, Дийн, в това време ти си единственият, който си поръчва тази гадост. Как изобщо я пиеш? – възмути се момичето, подавайки му чашата.
Беше средата на зимата. Дебелата снежна покривка затрудняваше придвижването по улиците и не само, че изстудяваше въздуха, но и го правеше по-влажен - отвратителна комбинация за повечето хора. Ето защо, когато посещаваха уютното кафене, клиентите предпочитаха топлите напитки, които да им сгреят душата преди да продължат с ледения си график.
Но не и Дийн........... продължението ТУК.

   С наближаването на последния месец повечето хора внезапно изпадат в някакво, необяснимо за мен, коледно настроение. Още от средата на октомври се започва с украси и коледни теми. За мен това е пълна лудост.

   В миналото харесвах коледата, защото беше семеен празник. Беше повод за подаръци и веселие. Дори си спомням как постоянно молех родителите ми да сложим елхата, но те все повтаряха, че е твърде рано. Но сега съм почти възрастен и нещата се промениха коренно. Семейният празник се различава от всяка друга вече, единствено с това, че има четворно повече храна, защото си "празнувам" само с родителите. Освен това това огромно количество се готви от... познайте кой. Да, мен. Аз приготвям масата за Коледа и Нова година. Не че родителите ми не ми помагат, но някак си това ми убива онази мързелива нагласа. (като, разбира се, изключим коледните сладки, които обожавам) Подаръци вече няма, защото съм голяма и Дядо Коледа не приема моите поръчки. Вместо това аз трябва да си блъскам главата какво да подарявам и да се чудя от къде да събера нужните ми пари. Чудна работа! О, и една ненужна подробност - елхата не е сложена. В къщата няма никаква украса и все още нямам настроението да я сложа.

   За мен коледата се е превърнала в поредния празник, за който се вдига много шум и се харчат невъобразимо много пари. Всяка година се повтарят едни и същи коледни песни и филми, от които ми е писнало и които се моля, колкото може по-рядко да срещам. Единственото хубаво, което остава е нищожната ваканция, през която едва ли някой ще успее да си почине. 

   Разбира се, този месец има и много положителни черти. Това е първият Декември от години насам, който е студен и снежен. И колкото и да не понасям кишата, не мога да не призная, че намирам нещо очарователно в зимата. Мириса на пресен сняг, студа по кожата, топлата камина и горещите напитки. По някаква причина домът става по-уютен през зимата и това ме радва.

   Не бива да забравяме промоциите на свещи, по които съм толкова запалена и пуловерите. Е, честно казано все още не съм си купила и вероятно няма и да го направя, но все пак е приятно да гледам хората около мен облечени така дебело, показвайки колкото се може по-малко плът (с някой малки изключение). Вълнението от получаването на подаръци и коледния книжен маратон, за който ще говорим малко по-късно тази седмица.

   Ако сте стигнали до тук – честито! Изтърпяхте оплакванията ми и вероятно разбрахте, че, малко или много, мразя коледата. Стискайте ми палци да се заразя с малко празнично настроение и да се постарая повече за следващите постове и истории^^