Blogmas #3 – Стихове и драми
Започнах с писането на историята, но се оказа, че за да я направя качествено, трябва да поработя малко повече над нея. За това я оставих за малко по-късно, но пък за сметка на това успях да напиша един малък стих. Не знам колко смисъл има в него, плюс, че ми е трудно да мисля стихове на български, но се надявам да го оцените. Освен това, за да не стане някакво объркване, съдържанието на стихотворението няма нищо общо с мен. Просто се опитах да мисля върху темата, което май не се оказа толкова сполучливо, колкото звучеше в началото.* * *
СЕЗОНЪТ НА САМОУБИЙЦИТЕ
Щом луната изгрее и вятъра задуха,
в съзнанието ми разцъфват мрак и разруха.
В дебрите тъмни на моята душа
Блазнещо опасна, тя обещава ми Рай,
на мъките, на болката, на всичко да сложи край.
Сезонът на самоубийците.
Щом в умът ми нещо прещрака,
и тялото ми се предаде на мрака,
идеята ще вдъхне кървав цвят,
на целият ми нищожен свят.
Знам, че гузно ми става,
защото душата ми се предава,
ала с бегло си припомням, че не съм сама,
и весело припявам, че времето му е сега.
Сезонът на самоубийците.
* * *
За какви драми става въпрос? Ами всъщност никакви. Е, в личен план няма как човек да се отърве от драмите, но нищо толкова интересно, че да бъде споделено ;) По-важното нещо е, че нямам никакъв напредък. Оказва се, че когато нямаш предварително подготвени публикации е много трудно да измислиш нещо на момента. Което обяснява защо не съм толкова редовна. Никакви идеи не ми идват за историите, а и в следващите три седмици ме чака толкова учене, че не ми се мисли какво ще стане с книгите и блога. Освен това още не ме е завладяло коледното настроение, но пък умората ми е даже в повече :)))) Единственото, което ми поддържа настроението, е мисълта за следващия пост, защото е свързан с нещо, което обичам.
Но преди това, готови за новата седмица? xd
Коментари
Публикуване на коментар