Blogmas #13 - Day and Night Book Tag

 Иииии дойде време за един таг. Не, аз изобщо не написах един куп blogmas-а, за да си навакса. Не, аз изобщо нямам за учене. Да преминем към тага? (който btw видях на няколко места и реших да го направя за разнообразие)

D: Кога четеш повече, през деня или през нощта?

   Зависи. Обикновено през деня, понеже съм на училище, чета от телефона. Но не винаги мога или имам желанието. Вечер чета някоя книга, но и това е не винаги, поради различни причини. Така че, мисля че чета по равно.

А: Има ли книги, които са променили начина ви на виждане?

   Всяка една книга, малко или много, променя начина ми на виждане. Например, Крадецът на книги ми показа, че всъщност не е толкова зле да знаеш немски. Поне можеш да си превеждаш някои изречения, които нямат допълнителен превод (или да намериш потенциална грешка в превода). Вещицата от Портобело също оказа голямо влияние, но тя по-скоро ми поясни някои неща, които си мислех.

Y: YA - да или не?

   Да. Повечето книги, които чета и които са ми в списъка за четене, са YA.

A: Има ли герои, които смяташ, че е възможно да са истински?

   Разбира се, че има. Всеки автор черпи вдъхновенията си от хора, които познава или е видял и чул. Може да не са едно към едно с георите, но си приличат малко или много.

N: Даваш ли книгите си на заем?

   Обикновено избягвам да го правя. Трябва адски много да ти се доверявам, за да ти я дам и да знам, че ще ми я върнеш, когато трябва (Емили, знам че четеш това!).

D: Миришеш ли книгите си?

   Може да прозвучи странно, но нямам този навик. Или поне не постоянно. Правила съм го няколко пъти, но не е толкова често. По скоро ги гледам, галя, прегръщам и снимам.

N: Не всеки харесва книгите, това добре ли е или не?

   Самата аз преди време не си падах толкова много по книгите. Съвсем до скоро я имах 5 прочетени книги за годината, я не. Но това е съвсем нормално. Не можем всички да харесваме едно и също.

I: Държа книгите ми да изглеждат добре, или пък не. Ти от кой тип си?

   Определено трябва да са в перфектно състояние. Е, има книги, които от времето и от много четене вече са раздърпани и избелели (в което също има някакъв чар), но предпочитам да ги пазя. Ето, например, има хора, които като четат си разгръщат корицата напълно и даже я побутват, за да си стои така. Сърце не ми дава да прегъна картона. разтварям кориците само до толкова, че да виждам началото или края на реда. Не ми е нужно повече.

G: Господи, имам прекалено много книги!

   Господи, имам прекалено малко книги!
   Е, всъщност имам доста книги, но в моите очи изглеждат прекалено малко. Искам всички рафтове да са ми препълнени, да се чудя къде да ги побера.

H: Някога случвало ли ти се е да си съсипеш книгата, ако да как?

   Колкото и да съм непохватна, такова нещо до сега не ми се е случвало.

T: Предпочиташ да четеш на тишина или...с други думи, четеш ли докато тренираш?

   Аз? Да тренирам? Това е някаква шега. Аз не тренирам, а и едва ли бих чела, докато тренирам. Та на мен ми е трудно да чета в рейса, защото подскача по улиците.
   Но нямам проблем с останалия шум. Свикнала съм на градския шум, на съучениците ми, на разни купони и на музика. Особено приятно е на музика, ако тя подхожда на настроението и събитията в книгата.

    Това, драги хора, беше тага. Надявам се да ви хареса и съжалявам, че съм толкова нередовна.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Преглед към Август

Intimidating TBR tag

Преглед към Юли