Blogmas #22 - Престъпни удоволствия
Книга първа - ПРЕСТЪПНИ УДОВОЛСТВИЯ
Страници - 438
Добре, че се върнах на няколко по-стари поста, за да се подсетя, че все още не съм написала ревюто на тази невероятна книга. С тази натовареност на месеца дори забравих, че изобщо съм я чела и си мислех, че до никъде не съм я докарала. Е, всъщност наистина до никъде не съм стигнала, защото сега стават две прочетени книги този месец, което е доста далеч от плановете които имах, но пък утре(след по-малко от час) започва коледния маратон и нямам търпение да се потопя в първото заглавие (което вероятно ще е от допълнителните категории). Само да вметна, че се извинявам. Оправяйки малко дизайна на блога открих, че имам два поста "Потър мания". Не знам как се е случило. Вероятно защото мислех да правя, но го изтрих и после го направих отново. Факта, че всъщност веднъж съм публикувала подобно нещо просто е минал
покрай съзнанието ми, но пък не е нищо чак толкова сериозно.
Така че, да преминем към ревюто.Никой не познава тъмните копнежи на душата по-добре от авторът на бестселъри на "Ню Йорк Таймс"Лоръл К. Хамилтън.
В "Престъпни удоволствия" тя ни представя ловеца на вампири Анита Блейк.
Анита е малка, загадъчна и опасна, но когато най-могъщият вампир
в града се обръща към нея за помощ, тя се сблъсква с най-големия си
страх - мъж, способен да възпламени в нея глад, сравним със собствения му глад...
"Защо ли се изненадах, че съм жива?.."
"Отдясно на врата си носех същинския белег, истински следи от зъби.
Малки, измамни следи от кучешки зъби. Николаос ме беше... заразила.
Обзалагам се, сметнала е, че ще ми изкара ангелите от страх. И беше
съвършено права. Но аз прекарвах повечето от времето си, като се
изправях срещу неща, от които се боя - и като ги побеждавах. Един
вампир-повелител на хиляда години беше доста голяма хапка, но ние,
момичетата, трябва да си имаме цели..."
Боже, съжалявам, че не започнах тази поредица преди години, когато трябваше. Е, ако трябва да сме честни, още кога ми беше препоръчана я започнах, но по някаква причина спрях още в началото. Може би защото тогава четях предимно фикове, не се интересувах толкова от книги и да прочета нещо в електронен вариант ми се струваше ужасно. Последното важи и до днес, но все пак започнах да я чета.
Както и да е. В първия момент 40+ глави ми се струваха малко много, но те са сравнително кратки. Четат се лесно и бързо. Това е и една от причините, поради които заобичах стила на Лоръл К. Хамилтън. Приятен, с описания, които не натоварват, но дават на съзнанието това, което му трябва и даже го оставят, молейки за още. Детайлни и пренасящите в света на вампирите (сериозно, моментът с плъха можеше и да се спести на половина). Предимството на по-кратките глави е, че се приключват бързо, особено ако си решил да прочетеш "само още една". Задържат интереса по-дълго и не те карат да се зачудиш кога ще му се види края.
От друга страна, историята, сама по себе си, е твърде увличаща. Не очаквах, че всички тези неща ще се развият само в една книга, но съм доволна и любопитна да разбера какво ще се случи накрая. Героите са изградени по един невероятен начин. Няма как да не ги заобичаш или намразиш. Зависи от гледната точка. Лично аз изпитах доста симпатии и бързо харесах Филип. Но уви, такава е волята на автора. Освен това ми харесва как е изграден образът на Анита. Въпреки, че е Екзекуторката, тя си остава нормално човешко същество. Ранимо и със страхове.
Официалният период на прочитане в Goodreads е 21 ноември - 10 декември. Дадох ѝ 5 звезди, защото напълно си ги заслужава.
Обобщено, книгата беше невероятна. Пленяваща история, стил, който ми допада много, интригуващи събития, няколко приятелства, доза любов, малко екшън, много смях и един куп вампири ви очакват в клуб „Престъпни удоволствия"
Коментари
Публикуване на коментар