I Am A Reader Tag

English ver.

Видях този таг от Румяна (въпреки че до сега поне още десетина души го направиха) и реших да го направя, защото хем не изисква нищо специфично, хем е забавно. Освен това е нещо различно и, поне за мен, е много приятно да прочета отговорите на блогърките, които следя. Както обикновено, с моите никакви връзки и приятелства, си правя тага сама. *sniff* *sniff*





1.Изберете една дума, която описва това да си читател?

   Емоция. Всяка книга ме пренася в различен и вълнуващ свят, изпълнен с нови приключение, усещания и емоции. Може да не чета толкова много, колкото другите книжни червеи, но го правя с огромна страст. В мига, в който хвана книгата (а и дълго време след това), аз ставам част от нея (доста обсебена част от нея). Смея се, влюбвам се, тъжа и преживявам всичко с героите. Чувствам се сякаш съм до тях, участвам в живота им. Усещането е неописуемо.


2.Коя беше първата книга, която ви накара да се влюбите в книгите?

   Мисля, че всичко тръгна от старите приказки и басни, които майка ми четеше вечер преди лягане. Още от тогава се влюбих в тези "измислени" светове. Години по-късно открих и страстта си към личното четене на книги. Допира до книжното тяло, мириса на хартия и мастило... омагьосващо.


3.Твърда или мека корица?

   Твърдите корици, макар и по-тежки, имат много предимства. По-трудно се мокрят, а.к.а. не се съсипват ако реагираш достатъчно бързо, по рядко им се мачкат ъгълчетата. По-лесно се държат отворени, въпреки че им се прегъват гръбчетата, но това е малка жертва за красотата и изяществото на една твърда корица. Друг е въпросът, че ако има издания с твърди корици, те ще са по-скъпи.
   Което ни води до практичността на меките корици. По-леки, по-евтини, но и също толкова ефектни.
   Разбира се, ако имам възможността да избера между двете, винаги бих избрала издание с твърди корици, но тъй като рядко се предоставя тази възможност, по-голямата ми част са и ще бъдат с меки корици.

4.Как четенето промени същността ви?

   Четенето отвори вратата към много нови светове. И преди си имах голямо въображение, но от както чета то расте все повече и става по силно с тези упорити тренировки хд
   Разбрах, че хората, които четат не винаги за задръстени умници, които не поглеждат околния свят. Даже напротив, читателите са много приятни хора, които целят да избягат от реалността поне за малко, защото виждат какъв всъщност е живота.
   Освен това нямаше да открия писателската си страст и кой знае какво щеше да ми хрумне да правя с живота си.
   Без четенето вероятно нямаше да съм човека, който съм в момента.


5.Коя книга четете, когато имате нужда да се чувствате комфортно?

   Не е конкретна книга, но определено ще е хартиен вариант. Да чета от телефона представлява малко неудобство, но е неизбежно. От друга страна, дори само да плъзна пръсти по кориците на някоя книга, това е неземно блаженство.


6.Кой беше човекът, който ви показа света на книгите? (или сами го открихте?)

   Първо майка ми, за което съм ѝ много благодарна. Ако не си беше правила труда да ми чете като малка, вероятно нямаше да се поинтересувам от книгите. Освен това у дома винаги е имало стабилно количество книги. Било е просто въпрос на време да навляза в този невероятен свят.
   Освен това винаги се е намирало някой, който да ми подари книга за рождения ден (колкото и да ми беше омразно това като малка) и просто така се случи, че една приятелка, която също обичаше да чете, ме запали по четенето и...да. Обобщено – светът на книгите винаги е бил около мен, чакайки точното време, за да ме отмъкне от реалността.


7.Опишете идеалното си място за четене?

   Огромна библиотека с тонове книги. Малко прозорче, през което да наблюдавам дъждовното време. Някое удобно диванче. Камина за топлина и естествена светлина. Пред нея голям килим с възглавници, защото обичам да седя на земята. И горещо кафе.


8.Коя книга промени начина, по който гледате на света?

   Всяка книга, малко или много, оказва ефект на съзнанието ми. До сега не съм срещала някоя, която да преобърне света ми из основи, но стига да потърсиш, винаги можеш да изкараш нещо полезно измежду редовете. Нещо, над което да се замислиш и да се запиташ за собствения си живот. Дори най-обикновената книга крие невъобразими тайни.

---

   Това беше тага. Надявам се да ви хареса малкото разнообразие в края на месеца. По-горе се оплаквах, но сега ми хрумна, че имам някои хора, които мога да тагна, пък те ако искат да го направят, ако искат да пропуснат. Освен това всеки, който иска да го направи, е добре дошъл да коментира с линк към блога му, за да се насладя на още и още отговори.
   Тагвам момичетата от Книга без име и Крис от Книгохолия и тайно стискам палци да мога да прочета отговорите им. Хора, надявам се да не ми се сърдите много, че пак си позволявам нахално да ви тагвам ;)