Момичето, което обичаше Том Гордън

english ver.

– Стивън Кинг   

   Ура!
   След толкова много време най-накрая прочетох книга от литературното предизвикателство. Което прави...*барабани*... две книги. Да, да, знам. Ужасно е! Но какво да се прави. Такъв е живота.

   Момичето, което обичаше Том Гордън, не само е издадена през годината, в която съм се родила, но и е на същата дата. Какво съвпадение, че си харесах точно нея.

   За съжаление, книгата не се оказа толкова хубава, колкото очаквах.

   „Светът има зъби и може да те захапе с тях, когато си пожелае. Триша Макфарлдън откри това, когато беше на девет години. В десет часа през едно утро в началото на юни тя седеше на задната седалка на майчиния си „Доджер“-комби, облечена в синьото си горнище от бейзболния екип на „Ред сокс“, и си играеше с куклата си Мона. В десет и половина тя вече се бе изгубила в гората.“ 
 Историята разказва за малката Триша Макфарлънд, на девет години и по-висока за възрастта си (факт, който се повтори безброй пъти). Родителите ѝ са разведени и тя, заедно с по-големия си брат, Пийт, живеят при майка си. На един излет в гората, докато Пийт и майка му се карат (както правят постоянно), Триша се отдалечава от пътя, при което се губи в гората.
Историята проследява събитията през това нейно лутане из гората, препятствията, през който минава, страстта ѝ към мачовете на „Ред Сокс“ и по-специално Том Гордън и все по-реалните ѝ халюцинации, чак до самия край, където се случва каквото се случва.
   Това е първата книга на Стивън Кинг, която чета. Имах големи очаквания, защото съм слушала много за величието на „краля на ужасите“, ала книгата изобщо не оправдава славата му. И въпреки, че е психологически трилър, книгата изобщо не можа да ми повлияе (а психотата ме хващат по лесно от ужасите.) Много скучно и бавно развитие, ненужни подробности и моменти, които дори не разбрах как са свързани с цялата история. Едвам я прочетох. До последно очаквах нещо да се случи, особено след един определен момент, но уви, краят беше изключително слаб. Толкова съм разочарована, че дори не знам какво да кажа.
   Разбира се, всяко зло за добро, както са казали старите хора. Радвам се, че противоречих на себе си и я прочетох в електронен вариант. Така не се наложи да давам пари за книга, на която не съм се насладила. Не че и преди не съм го правила, но предишните ми погрешни избори поне са с красиви корици. Тук илюстраторът можеше да се постарае малко повече. Виждала съм и съм чела по-добри неща от тийн писателки.

   Официалният период на прочитане в Goodreads е 28 октомври - 18 ноември. Дадох ѝ една звезда, просто защото трябва да я оценя по някакъв начин. Пък и има някои хубави цитати.

   Няма да се откажа от Стивън Кинг, защото това вероятно е просто една лоша книга (което обяснява защо почти никой не е чувал за нея), но ще имам едно на ум следващия път.