Избраникът

- Явор Цанев

 Много ми е забавно как почвам книга след книга след книга, но...   наистина ги чета... всичките.
   Добре де. Хванахте ме. Всяка книга си има своята история и сега дойде време на първия сборник на Явор Цанев.
   Честно казано, малко съм скептично настроена към българската литература и потърсих нещо негово, само защото един приятел ми го препоръча. И този сборник беше първото, което намерих в интернет. Да, да, знам че не обичам да чета така, ама какво да се направи. Беше 11 през нощта, а и да не забравяме, че съм по-бедна и от църковна мишка T_T

   Но, да преминем към книгата, или по-точно към разказите от нея. (btw корицата е много красива, поне на картинката, и нямам търпение един ден да я видя сред останалите красиви корици в домашната ми библиотечка)

   „Първият сборник на Явор Цанев, станал почти легенда в ъндърграунд средите на почитателите на фантастиката и хоръра, излязъл в далечната 1996-а година, отпразнува своята 20-годишнина с юбилейно издание.Разкази, които не избледняха във времето, а намираха все повече и повече читатели. Бяха определяни като диаболични, философски, фантастични, съвременни приказки, хорър и какво ли още не, а това само подсказва за многото им възможни прочити.
   Добре дошли в света на въображението, където граници няма или са там само за да бъдат прекрачвани“
 
   Този малък сборник съдържа в себе си 12 кратки истории, всяка сама за себе си. И въпреки, че сборникът е в хорър и фентъзи жанр, някои от историите са драматични, трагични или научно-фантастични. Което всъщност е добре, защото така се разкрива пълният потенциал на автора.

   За разлика от „Дим и огледала“, в „Избраникът“ нямаше история, която да не ми хареса (въпреки, че някои не бяха по вкуса ми, но това не ги прави по-малко добри.). Всички те са добре замислени, а стилът на автора е невероятен. Явор Цанев описва детайлите с невероятна, ненатрапчива подробност и умее да пресъздава усещането у читателите си. Изненадва със развитието на случките и оставя следа на едно подповърхностно ниво.

   Смятах да коментирам разказите поотделно, но така само ще ви разваля удоволствието от четенето. Прочетете я, заслужава си! (и не отнема много време)

   Официалният период на прочитане в Goodreads е от 11 до 16 ноември, но за да бъда честна, прочетох първия разказ на 11-ти и прочетох останалите днес (16.11). Ако знаех, че мога да ги прочета за ден, нямаше да се занимавам с другите си четива, но нищо. Здраве да е. Дадох ѝ пет звезди, защото наистина ги заслужава.