Ревю: Сянката

Здравейте, книжни душици!

Въпреки бедния ми книжен опит (дори след две години, той пак си е толкова беден Т.Т), е невъзможно да не сравня прочетените книги.

В края на Април блогът ми ще стане на две годинки, а честно си признавам, че преди да го започна не съм обръщала голямо внимание на книги, различни от YA фентъзи жанра (добре де, бях чела само три поредици, не ме разпъвайте на кръст), което обяснява, но не оправдава нищожния ми опит с книгите. Въпреки това, ако погледна в тези почти две години назад, мога да сравня "Сянката" с три книги. Да, смятам да дам втори шанс на техните автори, но откровено си го казвам - по-добро от българското няма!

Нито Лъвкрафт, нито Кинг, нито Нийл Гейман успяха да ме накарат да се зачета в книгите им така, както се зачетох в "Сянката" (и в "Избраникът", минутка за реклама). И ако Явор Цанев ми отвори очите за съвременната българска литература, то Сибин Майналовски направо ми разказа играта.

Но... всичко по реда си. (боже, така пиша, че някой ще си помисли, че са ми платили. Не са. Спокойно. Това е просто хиперактивното ми настроение в един през нощта, а това ревю е написано точно сега, защото думите просто започнаха да се формират в главата ми.)


Ако закусвате с Айзък Азимов, обядвате с Робърт Шекли и вечеряте до късно със Стивън Кинг, не пропускайте тази книга!
Не я купувайте, ако дракони, вампири, върколаци и магьосници не са ви по душа.
24 разказа в стиловете „научна фантастика“, „фентъзи“ и „хорър“ (ужаси), излезли изпод перото на Сибин Майналовски – дългогодишен автор на произведения в гореспоменатите жанрове, носител на награди и публикуван в авторитетни списания и сборници („Zona F“, „Върколак“, „Дракус“, „Обекти“, „Вселена, наука и техника“, сборниците „Златен Кан 2012“ и „Ласката на мрака“, антологията на конкурса „Денят започва с култура по БНТ“ и др.)
Разказите на Сибин Майналовски ще ви накарат да се замислите, да треперите от ужас, да се смеете с глас и поне за ден-два да забравите за проблемите си и да се потопите в неговия вълшебно-страховит свят.



Този сборник е съставен от 24 разказа, от които няколко не ми харесаха, ни никога не съм била фен на космическите разкази и научната фантастика, и никога няма да бъда.

Останалите са хубави, интересни, добре написани и dude, wtf was that?!!

Ако решите да хвърлите поглед към това четиво, пригответе се, защото още с първия разказ се хвърляме в дебрите на мрака. В смисъл, всичко си вървеше добре и изведнъж края. Този край. Just... what the.. ew... no... Тази моя реакция всъщност обяснява една част от разказите, които те остават шокиран с края си.


Честно да си призная, фен съм още от времето, когато попаднах на няколко негови разказа в Wattpad, но не си спомням там да е имало нещо подобно на "сянката", "мракът и дъщеря ми" или "лабиринтът на възмездието"(три от най-любимите ми). Но ако не сте голям фен на ужасите и съпътстващите го жанрове в този сборник, позволете ми да ви насоча към една друга история, която се превърна в my all time favorite и мисля че, всеки би трябвало да я прочете, въпреки че се съмнявам, че на повече от вас ще им допадне. (заглавието е линк към разказа хихи)

Не съм сигурна какво точно, жанрово, трябва да представлява "Стани герой", но за мен това е един много сполучлив сатиричен разказ, показващ обществото, в което живеем. Наситен е с много хумор и много българищина, ако мога така да се изразя. На пръв прочит се смях, много и от сърце. После последваха малко по-дълбоки размисли и опити да вникна в скритото значение на текста, но ще оставя на вас да решите дали има такова, или това е просто една историйка. (преценката ми може да е на 100% грешна)

Обобщено ще кажа, че "Сянката" е книга, пълна с различни разкази, от които можете да очаквате всички и нищо. Стилът на автора е приятен и поне аз бързо вникнах с историите и щом веднъж се залових сериозно с четенето на книгата, ги минах доста бързо. Определено другите две книги влизат в списъка за четене (надявам се тази година), защото това, поне от моята гледна точка, са един тип малко по-различни истории, на който обикновено не сме свикнали и може би точно това нещото, което започнах да харесвам в българската "хорър" литература.

Няма да ви занимавам повече. Това ревю стана доста по-дълго, от колко си го представях и се надявам да сте намерили някакъв смисъл в празните ми приказки.^^