22 scars

original review

- C.M.North

228 стр.

Здравейте, книжни душици!

Преди да започна с това ревю (защо да не пусна това първо, въпреки че другото чака вече месец)  искам да спомена, че имам още един пост Всичко, което забравих да спомена в миналия пост + още нещо, за който не смятам, че трябва да обяснявам с каква цел е написан.

Получих тази книга от voraciousreadersonly.com, в замяна на което написах честно ревю и се радвам, че го направих.

Тук е мястото да сложа

!TRIGGER WARRNING!

Някои от вас може да страдат от депресия или самоубийствени мисли или да са имали подобно минало и ако е така, поне да знам, че съм ви предупредила. Четете на своя отговорност. 

Добре. Мислех, че четенето ми е отнело повече време, но както излгежда, съм започнала книгата на 27-ми Декември и съм я приключила на 4-ти януари (днес). За да съм честна, изглеждаше като повече време, но тъй или иначе едно 80% от книгата ги прочетох през последните два дена. Дали е станала интересна или просто ми е било твърде скучно, не знам.

Първо, не съм сигурна защо избрах тази книга. Корицата не е нищо особено и спокойно можеше да я подмина, но предполагам, че подобни теми са ми интересни. Никога не съм чела подобна книга, за това не знам какво да очаквам. 

Raised with apathy and spite, Amy’s life is a monotonous drone of deep despair, broken only by coffee and nights out with her best—and only—friend. She battles depression daily, fighting to keep her sanity in a world that, to her, is set on destroying her soul.
Her future is bleak, overcast with shadow and doubt; her past harbors terrible secrets that even those closest to her couldn’t begin to guess. When tragedy strikes someone she holds dear, will she succumb to the crushing weight of despair, or will she find the strength to fight—to live?
22 Scars is a story of what it takes to live daily with depression – and how the scars of a lifetime can pass through generations and beyond.
Can the past ever truly be forgotten?
Can depression ever be beat?

 Отново не съм поглеждала резюмето и направо започнах да чета. Но така е по-интересно.

Главната тема е депресията на Ейми. Книгата изглежда сякаш започва от нищото и има няколко части, които са объркващи, защото не се знае какво се случва. От нищото изникват геори, които не знаем. Нямат имена и нямат общо с главните. Авторът те оставя да се чудиш кои по дяволите са те и защо все още четеш тази книга. По-късно, мистерията е решена и уау. Не очаквах това, но пък обяснява много.

Историята ни показва живота на Ейми както през нейните очи, така и през очите на някои от приятелките ѝ. Тя е мизерна, винаги нещастна и има лошия навик да се реже. От начало нещата не изглеждат толкова лоши, но докато четеш се разкриват още и още подробности за живота ѝ и това колко ужасен е той. Особено накрая, когато автора ни показва дневника ѝ. 

22 scars е добре написана книга за психичните болести, който се прокрадват в живота ти без да ги усетиш и растат докато не го превземат изцяло. 

Историята е проста. Книгата не е нищо специално. Стилът на автора е прост, ненатоварващ и се чете лесно. Това е от книгите, които харесваш, но след няколко дни не помниш имената на героите. След година вече не помниш, че си я чел. Но мисля, че главната цел не е да бъде някаква велика история, която читателите да запомнят, а да им покаже как мисли човек, със самойбийствени накланности. Че не всички го правят за вниманието. 

Разбира се, не всички ще се съгласят с мен. Осовбено самите 'проблемни' хора/деца/тинейджъри. Но всеки си има свое мнение и аз мисля, че авторът ни е показал по добър начин колко важен е вътрешния свят на човек, колко важна е ролята на родителите и как самите те понякога са 'лош фактор'. Социалната среда също е много важна. Тези хора често са наричани откачалки, ненормални, гледат ги с отвръщение, когато единственото, което те искат, е да не бъдат съдени прибързано.

И края, о, края. Сърцераздирателен, независимо дали го чакваш или не. Не е написано с точните думи, но ти знаше какво следва. А начинът, по който е описан, е много красив. След това идва дневника и ти си тотално приключил с тази книга, заражда се малка надежда, но след края няма нищо.