Ревю: За писането: Мемоари на занаята

Първата книга, снимана на новата ми стена ^^

- Стивън Кинг

(256стр)

Здравейте, книжни душици!

Някои от вас вероятно знаят, че не бях очарована от Момичето, което обичаше Том Гордън и когато се реших, че ще дам втори шанс на Краля да оправдае славата си, определено не предполагах, че ще бъде с тази книга. Като цяло бях планирала да прочета Мемоари на занаята по-късно, когато вече съм по-започната с творчеството на Кинг, но една приятелка просто ми ми я даде в ръцете и каза "прочети я". Какво да се прави, не мога да споря с приятели. (чувствам се длъжна да спомена, че обожавам корицата)

Книгата има две части.

Първата част е историята на самия Стивън Кинг. Неговата автобиография. В началото смятах, че това ще е най-скучната част, защото мразя да чета нечия биография (благодаря часове по литература), но всъщност това се оказа по интересно от същинската част. Животът на Стивън е тежък и изпълнен с препятствия. Някои неща са до толкова абсурдни, че чак се засмиваш. (признайте си, всички се смеем на лошите моменти в живота си). Просто, горкия човек. Но евала, че все пак се е справил с всичко и е успял. Не се е отказал, независимо, че кукичката с откъзи е продължавала да расте с годините. Накрая всичко се е наредило. Ура!

Втората част от книгата е за да "ни научи как да пишем". Т.е. Кинг представя гледната си точка, съветите и уроците от собствения си опит, което може да се окаже много полезно за един начинаещ писател. (не че съм про или нещо от сорта) Но за мен книгата ми послужи повече, за да разбера гледната му точка и стила му на писане, от колкото да науча нещо за самото писане. Всички неща, които ми се сториха полезни вече ги знам, а за останалите не съм на същото мнение.

Като цяло, ако се занимаваш с писане е добре да прочетеш тази книга. Независимо дали харесваш Стивън Кинг или не, книгата си е книга и винаги можеш да научиш нещо. Ако не можеш да се научиш как да правиш нещата, то ще се научиш как да не ги правиш.