Ревю: Aaru

original post in english here

Здравейте, книжни душици!

Днес се завръщам с ревюто на една книга, която малко или много ме разочарова. Aaru ми беше пратена от нейния автор преди около месец. И въпреки че е в ел.вариант (който не предпочитам) реших да прочета книгата. И този път, забележете, не е заради корицата, която прилича на нещо, излязло от лош фенфикшън, а заради резюмето. То е малко дълго и нямам намерението да го превеждам, така че ако се интересувате можете да го погледнете в Goodreads или в ревюто на английски, но то настина породи интерес у мен и реших да я погледна.

Намирам идеята за тази виртуална реалност едновременно хубава и лоша. Една част от мен не я одобрява, защото все някога трябва да умрем. Живота е безсмислен и да го живеем вечно е малко глупаво и т.н. (няма сега тук да си развивам философските възгледи). Но другата част от мен би искала да живее там. Можеш да правиш каквото си искаш (включително да летиш 0.0), можеш да видиш и създадеш създания извън границите на въображението, можеш да ядеш само заради самото удоволствие от яденето (йеп, можеш да ядеш каквото си искаш и по колкото си искаш без да качиш и грам), можеш да си млад и щастлив завинаги, защото в Aaru няма неща като тъга, депресия, груби  хора и насилие. Системата не би го позволила. Единственото лошо нещо е, че твърде много физически допир (те дори не стигнаха близо до секса...) се възприема като някакъв вид насилие и системата не го позволява.

Но като цяло този виртуален свят е построен добре.

Самата история е интересна. Проследява живота на двете сестри и края, в който всичко се заплита в една огромна каша. Но не успях напълно да се потопя. Героите не ми станаха симпатични. Не успях да изградя онази връзка, заради която после не можеш да се отделиш от книгата. Честно казано, не ми пукаше особено за съдбата на героите. И това е главната причина, поради която завърших книгата три седмици по-късно от планирането. Първите няколко глави вървха добре, но после загубих интерес, не успях да се свържа с историята и просто не можеш да се насиля да чета по толкова по колкото исках.

Надявах се, че това ще бъде една невероятна история и че накрая ще умирам от желание да прочета следващата книга. Бях наистина щастлива, когато автора ми изпрати книгата и не искам да бъда груба и зла, но ще бъда честна, разочарована съм. Очаквах повече.

Стилът на писане е хубав. През повечето време не затормозява и можеш да си четеш с лекота, но имах чувството, че чета без да възприемам какво пише. Също така ми хареса направената връзка между създателите и лордовете и дамите на Aaru. Добра идея.

Предполагам, че този тип книга не е за мен.

Не знам какво повече да кажа. Не мога да пиша добри ревюта, но с лошите съм още по-зле. Дадох 3 звезди на книгата,( което, който следи блога знае, че всъщност не е толкова зле) защото това, че на мен не ми харесва не означава, че и на вас няма да ви хареса. Ако идеята ви допада, погледнете я. Може да ви хареса.