Интервю с Майк Ръсел

Здравейте, книжни душици!

Днес съм тук с нещо различно и ново, а именно - ИНТЕРВЮ!

За мен това си е постижение, защото въпреки че не е взето лично и нямаш възможността да опознаеш човека докато разговаряте, все пак е отделено време, за да се направи.

След като прочетох Nothing is strange, не знам защо, но реших да опитам и да пиша на автора за интервю. Майк с удоволствие се съгласи.

Но преди да започнем, знам че в днешно време повечето хора разбират английския език(особено в книжното общество), но не изключвам възможността някой да не го разбира или да има трудности. За това по-долу ще видите интервюто в преведения му вариант, а ако отворите - ТОЗИ ЛИНК - ще видите оригинала, което е препоръчително, тъй като не съм най-добрия преводач в света.

1. Страстта към писането идва със страстта към четенето. Как и кога откри магията на книгите?

Като дете обичах да чета. Обичах Д-р Сеус и Роалд Дал. След това започнах да харесвам Харбърт Уелс, после Филип К. Дик и Анджела Картър, после Франц Кафка и Бруно Шулц. Всички те са автори, които изследват мистериите на живота и се наслаждават на странното.

"Магия" е хубава дума. Радвам се, ако си почувствала, че има магия в книгите ми. Разказите могат да бъдат наистина магически, наистина трансформиращи/променящи. Съвременната кулъура изглежда е забравила това, като някой, който се е отказал от възможността животът му да се е подобрил и който се е установил за по-малко, отколкото желае. В www.strangebooks.com  казваме: "Желаем на нашите читатели възможно най-висок резултат от тяхното четене. Вярваме, че историите имат потенциала да променят живота. Нека не ограничаваме силата на историята; нека четем с очакване за възможно най-висок резултат и да позволим на всяка история да работи с магията си." www.strangebooks.com е наш принос към ре-магилизирането на света. (Да, измислих си тази дума)

(re-magicalising, а аз си измислих превода)

2. Кога разбра, че писането е твоето нещо?

Когато бях тийнейджър, бях учуден и облекчен да открия, че в книгите има (написани) неща, за които никой никога не е говорил. Ето защо смятах, че книгите са моя дом. Открих, мога да изследвам живота чрез писането с повече честност и свобода, отколкото по друг начин. Години по-късно започнах да представям моите истории в клубове и барове и щастливо бях канен да го правя повече. Това ми показа, че има публика за моето творчесто. Историите в "Nothing is strange" са били представяни много пъти и са внимателно усъвършенствани през годините. 

3. Когато започна да пишеш Nothing is strange, знаеше ли, че ще я видиш публикувана? Коя е любимата ти история в книгата? 

www.strangebooks.com е инди издателство (Indie publisher), което създадох заедно с Джей Снелинг с цел разпространяване на моите книги. "Nothing is strange" е първата книга, която публикувахме. Понастоящем имаме още две издадени книги: Strange Medicine (странни и прекрасни истории за всичко, което те притеснява) и Strungballs (сюреалистична фентъзи новела). Предстоят ни още много книги. Ако посетите www.strangebooks.com и натиснете бутона ‘follow’, ще бъдете уведомени когато нова книга е публикувана. 

Трудно е да избираш между творбите си, за това всички истории в "Nothing is strange" са ми любими.

4. Какво е чувството да държиш собствената си книга в ръцете си?
Прави ме щастлив. Да видя, че някой я чете, ме прави още по-щастлив. Докато книгата бъде прочетена, тя е просто нещо. Четенето на книгата я прави повече от нещо; тогава се случва магията. (на ае звучи по-яко Т.Т)

5. Кое е най-трудното в процеса на публикуване? Каква е най-неетичната практика в издателската индустрия?

Винаги съм го правил самостоятелно. Преди години правих ръчно подвързани книги и ги продавах. Първо ги шиех, след това слагах плат и накрая твърда корица. Отнемаше векове да се направят. В днешно време е много по-лесно да се направи книга. Творческата свобода е прекрасно, ценно и важно нещо. Трябва да имаш тази свобода, за да можеш да създаваш нещо, което е уникално и има цялостност. Инди преси като www.strangebooks.com се увеличават и за мен това е прекрасно нещо.

6. Пишеш и после редактираш или едновременно? Писането те зарежда или изморява?

За мен писането е процес, който е активен и пасивен. Трябва да бъдеш пасивен и първоначално възприемчив, за да получиш вдъхновение, след това активно да донесеш това вдъхновение в света. Да реагираш на собствената си непосредствена реакция наd това, което си написал, също е важно. Редактирам много, за да създам истории, които са много кратки, без нищо ненужно. Надявам се, че това им дава интензивност и сила. 

Ако вярваш в това, което правиш, тогава имаш нужната енергия да продължиш и да си свършиш работата. Вдъхновението отново е замесено: когато си вдъхновен да създадеш нещо, можеш да имаш пълна вяра в него, защото източникът на това вдъхновение е загадка за теб толкова, колкото е и за всички останали.

7. Губил ли си някога нещо поради проблеми с интернет или компютъра? Как се справяш с това?

За щастие, не стм. Научих, че вдъхновението трябва да бъде написано веднага, иначе може да се загуби, като забравен сън. Загубата на идея може да бъде много болезнено, тъй като е безвъзвратно, докато писането може да бъде възстановено от оригиналната идея.

8. Вярваш ли в писателския застой?

Сигурен съм, че се случва, въпреки че не съм се сблъсквал с него. Въпреки това  не го виждам като проблем. Ако не си вдъхновен да пишеш, тогава вероятно не трябва да го правиш. 

9. Каква е мотивацията ти да продължиш, когато всичко изглежда тръдно?

Магията на създаването е мистериозен процес и абсолютна радост. Дори и да си в ситуация, където никой не се интересува от това какво правиш, все пак си заслужава да го правиш, тъй като може да бъде лично променящо.

10. Какви са обичайните капани за амбициозни автори? Голямото его помага или вреди на писателие?

Трудно е да отговоря на този въпрос, тъй като не знам много амбициозни писатели, но подозирам, че бързането е често срещан проблем, резултат от желанието да се напише книга. Това желание е чисто его и следователно - безполезно. Желанието да видиш името си на корица на книга е като да искаш да видиш името си на надгробен камък. За мен книгата означава край. Важно е как книгата може да повлиае на човек, а не самата книга. Книгите ще изгният; магията не. (The books will rot; the magic will not.)

11. Какъв съвет ще дадеш на младите писатели?

Съветът, който ще дам е да се наслаждават на процеса и да бъдат верни на себе си.

Благодаря за отделеното време!

Благодаря за интереса ти към моите книги. Всичко най-добро,

Майк Ръсел

Да, използвах старите снимки, защото нямам идеи за нови.