Ревю: Отвъд стената на съня

english ver.

- Х.Ф.Лъвкрафт
(обем: 333стр. )

Здравейте, книжни душици!

Този път нямам оправдание за неактивността си до сега. Прекарах много време в гледане (отново) на True Blood и излизах с приятели, защото училището започва, това е последната ми година и всички знаем какво означава това. Добрата новина е, че когато съм на училище някак си имам повече време да чета 😂


Лъвкрафт има славата на майстор на ужаса, оставил отпечатък върху много автори след себе си (като Нийл Геймън и Стивън Кинг, които не ме впечатлиха особено след първата си среща с тях). Но освен това работи и с фантастика, която не е сред любимите ми жанрове и до някъде обяснява защо тази книга не ми допада.

Мислех да започна да разглеждам разказите един по един, но осъзнах, че това си е пълна загуба на време, тъй като казвам почти едно и също за всички.

Книгата съдържа 16 разказа, от който 5 ми допаднаха - Отвъд стената на съня, Котките на Ултар, Артрт Джърмин, В криптата и Неназовимото.

Съновидения във вещерския дом имаше потенциал, но го намирам за твърде подробно и разточително, само за да се стигне до този край. Според мен можеше да бъде малко по-кратко и стегнато и щеше да е перфектно.

Има много неща, които не ми харесват в Лъвкрафт. Текстовете му са ужасно дълги и пълни с информация. Дати, имена, събития... всичко се случва бавно и честно казано, краят не си заслужава. Някои от идеите му са хубави. Например, В криптата е може би любимия ми разказ, просто защото няма толкова много подробности и се чете лесно. Краят е неочакван (не предвидих, че гробаря е постъпил по този наин) и човек може да усети онази малка тръпка, която би трябвало тези книги да ти докарват. Но през по-голямата част от времето четях книгата с нежелание, беше мъчително, трудно, бавно и скучно. Историите не можаха да ме накарат да чета в напрежение, да се оглеждам в мрака или да сънувам кошмари. Повечето от идеите му са хубави, както казах, но краят е абсурден и нелеп. Тук няма как да се сдържа и ще отбележа, че в Краят на човечеството, последният човек умря, падайки в кладенец. Да, разказа може би има нещо общо с реалното бъдеще на човечеството, но това не променя нелепия край. В няколко други истории се оказва, че няма нищо страшно, нереално или паранормално. Просто старото, добро, логично обяснение.

Лъвкрафт може да е велик и не искам да обиждам никой, който го чете и харесва. Това си е само мое мнение. Той не е автор за мен. Не съжалявам, че прочетох книгата, защото от всяка книга може да се научи нещо, и даже бих прочела някоя друга (Некрономикон например), но впечатленията ми до тук не са добри.

Извинявам се адски много на издателство Ибис, че се забавих толкова много с прочита и ревюто на книгата.