Ревю: Нивганощ

Поредицата НИВГАНОЩ от Джей Кристоф 

Книга първа - НИВГАНОЩ

Страници - 632

   Здравейте, книжни душици!
   Мина близо месец и половина от последното ми ревю и сега с нетърпение пиша този пост. Бях планирала един таг за днес, но тъкмно приключих книгата, с която се боря от началото на месеца и предпочитам да ви споделя мнението си. И се получи сравнително дълго ревю, от което съм доволна.

В свят с три слънца, където мрак настъпва веднъж на няколко години, Мия Корвeрe се присъединява към училище за убийци, решена да отмъсти за смъртта на семейството си. 

След като става свидетел на екзекуцията на баща си на съвсем крехка възраст, Мия се крие в продължение на години – сама и без приятели. Но дарбата ѝ да говори със сенки я отвежда пред вратата на отдавна оттеглил се асасин, който ѝ предлага друго бъдеще в един напълно непознат свят. 

Вече шестнадесетгодишна, Мия е чирак в най-голямата и смъртоносна група убийци в Червената църква. Там тя ще трябва да се справи с предателство и да се бори за живота си, защото да се провали означава да умре...

   В миниатюрният си опит на читател не съм се сблъсквала с подобно нещо и да прочета тази книга си беше истинско преживяване за мен.

   Ще започна от корицата (може би трябват още няколко минутки да си дооформя мислите). И двете корици, които има книгата, са красиви, но определено се радвам, че издателство Егмонт са решили да направят тази с птицата (гарван? врана? не разбирам от птици). Някак си привлича вниманието, а това, че е с твърди корици, е още по-добре. Въпреки че аз я четох електронно. Единственото, което ми беше малко кофти, бе липсата на илюстрации. Би било добре да можем да видим как изглежда този свят, който Кристоф описва. Тайничко погледнах какво представлява книгата в оригиналния ѝ вид (тъй като няма да се размина без да я притежавам  в ръцете си и едва ли ще дочакам да преведат втората, ако изобщо това се случи) и видях, че има "Illustrations note 2 maps", което много би ми подпомогнало да си представя местата, на който се развиват действията, но нищо. Ще минем и без карти. Нали за това си имаме въображение.

   Стиът на самия автор е нещото, което ми допадна много. Начинът, по който води разговор с читателя, а не просто разказва историята. Поясненията, които добавя са не просто, за да знаеш нещо, а са част от самата история. Част от онзи свят. Ако ги пропуснеш, това няма да ти повлиае (признавам, прескочих някои, но те бяха дълги, а моментът бе твърде интересен, за да го прекъсна), но ако ги прочетеш, ще се запознаеш със същността на онзи свят. Вярвания, почитания, традиции и история. Това ми харесва. Всичко е изградено с детайли, а не просто колкото да има място, на което да се развива действието. И всички тези детайли и описания (обожавам описания, благодаря Джей) са допълнени от брутална откровеност. Всички малки и гнусни детайли са на показ. Без цензура и мекота на езика. Без милост към героите. Само отвратителния му живот в чиста форма. (книгата започва с "Знаете ли, че когато умират, хората често се осират?" мерси Джей, не го знаех, но вече ще го знам). Като човек, който предимно е чел неща, които са пълни с мили думи, сладки моменти и малко кървави сцени, това ме изненада в първия момент, но бързо открих, че ми харесва. В историята има много обрати, както предсказуеми, така и непредсказуеми, подкрепени от лек хумор, който да разведри атмосферата, пропита с убийста и мъст. 

   За толкова обемна книга (и то не самостоятелна) очаквах, че ще има прериоди на пасивност (ако мога така да го нарека). Моменти, които едвам ще ги чета, защото е малко по-скучно, а действията са безинтересни. НО ТУК ВИНАГИ НЕЩО СЕ СЛУЧВА! Не знам дали само на мен ми се струва така, но през цялото време се случваше нещо. Винаги имаше за какво да мисля, какво да очаквам. Страниците сякаш бяха напоени (образно казано, дори не съм се докосвала до страниците Т.Т) с постоянни интриги, драми, заплетени чувства и доза тайнственост. Всичко това обгърнато в сенки. О, блажени сенки.

   И въпреки, че я четох толкова дълго, наистина я четох с интерес. Всяка свободна минута я прекарвах в четене. Поне докато не ми паднеше батерията на телефона де. 

   Като цяло светът, който Джей Кристоф е изградил, героите, историята... всичко това ми хареса много. В Нивганощ има от всичко по малко, стига да си готов да понесеш необичайния, но иначе неописуемия стил на автора. Особено последните страници, където сюжета прелива от екшън, убийства, обрати и предателства. 

   Прочетох книгата за 26 дена, което е много. Признавам си. Но просто нямаше как. Отделих и цялото си възможно внимание и ако бях малко по-свободна, съм сигурна, че щях да я прочета на един дъх. 

   Книгата не е за всеки. Трябва да върви с надпис "не се препоръчва за хора с нежни и слаби сърца". Шегувам се. Наистина не би се харесала на определен тип читатели, но ако нямате против бруталните убийства, гнусотията на живота и обожавате необичайните сили на героите (сенки, сенки, красиви сенки), то хванете здраво за кориците. Божигроб може да не ви посрещне с отворени обятия, но определено ще даде добър старт на приключението ви в Нивганощ.

   Btw ако ме попитате кой е любимият ми герой, определено ще отговоря Господин Благ. Обожава тази не-котка^^

   О, и благодаря на издателство Егмонт, че ми предоставиха въможността да се потопя в тази история!