Авторът отблизо: Александър Секулов
Здравейте, книжни душици!
Миналият понеделник се прибирах от организирана среща с писател в училище и нямах търпение да ви разкажа преживяното, но така и не успях да го направя. Напоследък съм толкова натоварена, но за това повече в края на месеца.
Обикновено не съм социален човек, не съм присъствала на подобни сбирки и ми беше много интересно да видя какво е. Определено разговорът протече много по-приятно и свободно, от колкото си представях, че ще бъде. През цялото време слушах в захлас и попивах всяка една дума.
Целта на тази среща не беше творчеството на автора, а по-скоро погледът му към света. Разговорите бяха на всякакви теми, от това какво преставлява професията му на драматург, до виждането му за младежта и мястото на България в света. Една различна гледна точка, която подкрепям, но за сега не бях чувала някой да споделя. Но може би това е нещо специфично за артистичните хора.
Срещата траеше около час и половина, но времето мина неусетно. Александър говори много пленяващо, поддържа интереса и е много приятен и забавен човек. Въпреки, че условията бяха в учебна среда, атмосферата беше повече приятелска. И въпреки че темите бяха разнообразни, все пак успях да науча много за това да бъдеш писател. Доста от нещата, които каза за себе си, се отнасят и за мен, а това ми дава частица надежда.
Няма да ви издавам нещата, за които говорихме. Те са толкова много, а и няма да звучат интереско, ако ги преразкажа. Да ги чуеш от първо лице е много по-запомнящо се. Но ако някога имате възможността да присъстване на сбирка с този човек, определено не я пропускайте.
Това е един от малкото постове, в които няма много снимки, но разбирате, не беше удачно да започна да снимам, само защото имам блог. Освен това е много кратък, но тъй като за тази среща разбрах едва няколко часа преди да се състои, нямах време да се подготвя. Всичко стана толкова екстремно бързо, че нямам почти никакъв материал, който да споделя с вас (въпреки че този пост е по-дълъг от някои от ревютата ми). В крайна сметка се сдобих с автограф, няколко добри съвета и ми бе разкрита тайната на написването на роман.
В бъдещето бих се радвала да се срещна с повече автори и определено ще започна да следя за повече литературни изяви, на които мога да прсисъствам. Дори и през повечето време да не казах нищо и да не бях чела нищо от този автор, самото нещо си е преживяване, а като всяко преживяване, има какво да се научи.
.
.
.
Съжалявам за сухия пост.
Миналият понеделник се прибирах от организирана среща с писател в училище и нямах търпение да ви разкажа преживяното, но така и не успях да го направя. Напоследък съм толкова натоварена, но за това повече в края на месеца.
Обикновено не съм социален човек, не съм присъствала на подобни сбирки и ми беше много интересно да видя какво е. Определено разговорът протече много по-приятно и свободно, от колкото си представях, че ще бъде. През цялото време слушах в захлас и попивах всяка една дума.
Целта на тази среща не беше творчеството на автора, а по-скоро погледът му към света. Разговорите бяха на всякакви теми, от това какво преставлява професията му на драматург, до виждането му за младежта и мястото на България в света. Една различна гледна точка, която подкрепям, но за сега не бях чувала някой да споделя. Но може би това е нещо специфично за артистичните хора.
Срещата траеше около час и половина, но времето мина неусетно. Александър говори много пленяващо, поддържа интереса и е много приятен и забавен човек. Въпреки, че условията бяха в учебна среда, атмосферата беше повече приятелска. И въпреки че темите бяха разнообразни, все пак успях да науча много за това да бъдеш писател. Доста от нещата, които каза за себе си, се отнасят и за мен, а това ми дава частица надежда.
Няма да ви издавам нещата, за които говорихме. Те са толкова много, а и няма да звучат интереско, ако ги преразкажа. Да ги чуеш от първо лице е много по-запомнящо се. Но ако някога имате възможността да присъстване на сбирка с този човек, определено не я пропускайте.
Това е един от малкото постове, в които няма много снимки, но разбирате, не беше удачно да започна да снимам, само защото имам блог. Освен това е много кратък, но тъй като за тази среща разбрах едва няколко часа преди да се състои, нямах време да се подготвя. Всичко стана толкова екстремно бързо, че нямам почти никакъв материал, който да споделя с вас (въпреки че този пост е по-дълъг от някои от ревютата ми). В крайна сметка се сдобих с автограф, няколко добри съвета и ми бе разкрита тайната на написването на роман.
В бъдещето бих се радвала да се срещна с повече автори и определено ще започна да следя за повече литературни изяви, на които мога да прсисъствам. Дори и през повечето време да не казах нищо и да не бях чела нищо от този автор, самото нещо си е преживяване, а като всяко преживяване, има какво да се научи.
.
.
.
Съжалявам за сухия пост.
Коментари
Публикуване на коментар