Някои тайни дебнат в костите
(това ревю е само мое мнение, може да се различава от вашето)
ТОРБА С КОСТИ от Стивън Кинг
592 страници
Здравейте, книжни пандички
Време е да се върнем в далечната 2018та и да видим колко ще си спомня за тази книга.
То иска това, което е в торбата
мразя тази корица
След внезапната смърт на съпругата си Майкъл Нунан - автор на нашумели романи - изпада в творческа криза. Нощем сънува кошмари, в които неизменно присъства неговата вила на брега на езерото Дарк Скор.
Въпреки кошмарите (а може би тъкмо заради тях) след четиригодишно отсъствие Майкъл Нунан се връща в къщата, която носи странното име “Сара Лафс”.
На пръв поглед всичко е същото, но всъщност са настъпили незабележими промени - всички обитатели са подвластни на могъщия милионер Макс Девор, който ги манипулира с една-единствена цел: да отнеме тригодишната си внучка Кира от майка є. Майкъл неволно е въвлечен в битката на властния старец, който е свикнал да получава всичко, което пожелае. Същевременно писателят се опитва да разгадае тайната на „Сара Лафс“, където денонощно го преследват призраци, а магнитните букви на вратата на хладилника изписват странни послания. Какви ли свръхестествени сили витаят в къщата... и какво искат от Майкъл?
 |
| допада ми |
Честно казано, не знам какво точно ме е накарало да избера тази книга. Освен мемоара му за писането, бях чела само още една книга - доста неуспешен опит. Но винаги съм искала да навляза повече в творчеството му и "Торба с кости" звучеше и все още звучи интересно.
Ел. книга, която четох, мисля че беше с корицата на издателство Плеяда. Тази с къщата и зеленото езеро много ми допада. Може би заради нея съм харесала кнгата. Бялата корица с крещящата жена (?) не ми допада. А за корицата на Бард дори няма да коментирам.
Когато започнах да чета Стивън Кинг, винаги си мислех, че ужасът е свързн дългоко със свръхественото и фантастичното. Самата идея не е лоша, но за моя вкус, и това което очаквах, е твъре фокусирана върху човешкото, личните трагедии чудовищата, които някои хора могат да станат и твърде малко фантастични елементи. Да не говорим за дължината. Почти 600 страници си е тухла и с подобен сюжет, който не ме грабна и не е изпълнен с действие и напрежение, книгата може да е поне 200 страници по-кратка.
не ми допада много
(Може да е спойлер, не съм сигурна. Маркирай текста, за да го прочетеш) Знам, че Майк е в писателси застой и жена му е починала, но начинът, по който вижда мат и мислите му към нея ми бяха много може би едни от най-гадните мменти в книгата. Този сексизъм и сексуализиране, присъщи на Кинг ме отвращават.
Разбира се, няма как да пропусна стила на писане. Въпреки, че езика не е сложен и се чете лесно, текстът е преизпълнен с деайли, които (поне на мен) ми идват тежко. По-лесно ми беше да прочета книгата на български, но вулганостите звучат още по-зле на нашия език.
Като цяло не съм особено впечатлена от книгата. Идеята е като лоша комбинация между трилър и екшън с леко фентъзи елементи. Книгата е твърде дълга, за да ми задързи интереса висок до края, но не е идеално зле.
Давам ѝ 3 звезди. Мисля, че е справедливо.
Коментари
Публикуване на коментар