История за ново приятелство, една птичка и малко любов

АРИСТОТЕЛ И ДАНТЕ ОТКРИВАТ ТАЙНИТЕ НА ВСЕЛЕНАТА 

Бенджамин Алире Саенц 

324 страници

Здражейте, книжни пандички


Осъзнах, че в ревюто на They Both Die At The End, говорих за тази книга без да съм пувликувала ревюто, което, честно казано, все още ми е трудно да напиша. Затова сега ще подходя по един малко по-различен начин и първо ще предоставя записките си от предните опити, а накрая ще се опитам да добавя каквото мога.

Лято е. Аристотел и Данте са 15-годишни хлапаци, които са на границата на възмъжаването. Наглед са пълна противоположност - Данте има любящо и сплотено семейство, забавен и открит е, приятел с всички, докато Ари чувства, че сякаш никога няма да разбере кой е и какво иска. Баща му носи травма от войната във Виетнам, а майка му го притиска да бъде „нормален“, каквото и да озачава това.
Две обикновени момчета в един обикновен град.

Но когато започват да прекарват повече време заедно, те откриват, че споделят специална връзка - такава, която променя живота и трае завинаги. Очакват ги тежки изпитания, раздяла, насилие и болка. Но как иначе да открият най-важните истини за света и хората, които искат да бъдат?
----Декември 2018 ------

Когато прочетох Аристотел и Данте откриват тайните на вселената, бях завладяна от емоциите и реших да запазя това си състояние някъде. Реших да не редактирам оригиналния текст, а да ви го покажа и после да добавям.

-----Април 2018 --------

Обикновено избягвам да го правя. Обичам да помисля върху съдържанието на книгата и тогава да реша какво мисля, но осъзнах че така губя най-важното нещо, което четенето ти дава - емоцията.

За това сега седя тук и скоростно пиша тези редове. Пък кой знае, до публикуването на това ревю мога да си променямнението.

Тази книга е просто... уау. Всичко, за което мога да мисля в момента е самата история. Колко дълбоки тем от живота обхваща, и въпреки това го прави по много повърхностен начин. Как за малкото страници обходихме повече от две години от живота на героите и промените, които видяхме в тях. Израстването на личността, намирането на себе си и най-важното, приемането.

Виждам себе си в Ари. Виждам се до такава степен, че чак е плашещо. Отбелязаните цитати и места, повечето от тях не са споделени, защото в един момент ми се сториха твърде лични. Ако споделя тези мои любими моменти от книгата, ще разкрия твърде много от себе си пред света. Не искам да го правя.


Тази книга ме накра да се самисля. И ме доведе до емоционална криза. Признавам, последните страници ги четях с онази тежест в гърлото, с напрежение в очакване какво ще се случи.

Беше ми малко гадно за Данте. За тяхното приятелство и това колко често бяха несигурни. Но разбирам Ари и не го обвинявам в изборите му. Както казах, плашеща прилика.

----------------------------


Както виждате, мислите ми прекъсват някъде в нищото. Най-вероятно някой ме е прекъснал докато съм писала и после ме е домързяло да заърша.


Истината е, че тази книга е една от любимите ми. Дори сега, повече от година по-късно, не знам как да изразя емоциите си. Да не говорим колко красива е корицата. Не съм свикнала да чета подобни книги. На мен ми дай чудати същества, битки, ужасии. За разлика от всичко познато, тази книга успя да ме докосне по нов и незабравим начин и определено си заслужава да ѝ дадете шанс.