I knew They Both Die At The End, yet i wanted to cry

THEY BOTH DIE AT THE END

- Adam Silvera

373 pages

Здравейте, книжни пандички 🐼

Въпреки ужасния график, който имам и все повечето трудности, които ми се изпречват, аз реших да седна и да напиша ревюто.

They Both Die At The End бе книгата ми за месец Април в Amairo's challenge. Избрах я, не само защото главните герои са две момчета, а и защото този тип книги ми допадат и ми се четеше нещо подобно. Уви, май сгреших в избора си.

On September 5, a little after midnight, Death-Cast calls Mateo Torrez and Rufus Emeterio to give them some bad news: They’re going to die today.

Mateo and Rufus are total strangers, but, for different reasons, they’re both looking to make a new friend on their End Day. The good news: There’s an app for that. It’s called the Last Friend, and through it, Rufus and Mateo are about to meet up for one last great adventure—to live a lifetime in a single day.


Това е една много хубава и оригинална идея. Срещала съм книги с подобни мотиви, но не точно представени по този начин. И въпреки че се появяват някои малки въпроси към цялостното изграждане на идеята, мога да кажа, че светът е добре изграден.


Героите. Какво да кажа? Обожавм ги всички. Като започнем от Матео и неговата пълна противооложност - Руфъс. Но колкото и да са различни по характер, в животите им има много допирни точки. Нещастното минало, трагедий в семейството, лични страхове, но най-вече - факта, че и двамата ще умрат скоро.


Честно казано, обожавам развитието на историята. Обикновено не обичам когато автора сменя гледните точки, но тук това помага да опознаеш героите, да погледнеш през техните очи и да видиш израстването им през очите на техния последен приятел.


Не мога да повярвам, че толкова много неща се случиха в рамките на по-малко от 24 часа. От напълно непознати, момчетата се превърнаха във всичко един за друг.


Обожавам леката романтична нотка, която се появява, но не привлича вниманието върху себе си и не краде свтлината на другите теми в книгата.


Това, което на мен не ми хареса, бяха допълнителните гледни точки. Твърде много хора, за които да мисля. Като изключим Лидия и the Plutos (пиша го така, защото не мога да измисля подходящо име на български), всички други ги забравих. А да не говорим, че част от тях ги презкочих. Да, гадно е, нечестно е, но просто не ми бяха интересни. Въпреки че те имат ключова роля в живота на мометата (или момчетата в техния) и спокойно, разбрах края :)


Може би това, че бях толкова натоварена и не можах да се посветя на книгата оказа влиание и върху крайното ми мнение. В началото не можах напълно да вникна в историята или да харесам героите, но в последните няколко дена се хванах да чета от инат, а то се оказа, че доста ми хареса.


Въпреки че заглавието много ясно ни казва какво ще дойде накрая и ти дава някакво време да се подготвиш, удъра от края беше тежък. Не че съм си изграждала фалшиви надежки, но някак си се надявах на нещо малко по-интересно, по-скандално. Но поне определено беше емоционално. Особено след последните няколко глави, с всички тези думи и признания. Душичката ми се къса.


В рамките на тези близо 400 страници аз се запознах с тези момиче, гледах ги как израстват и накрая ги загубих. Да, беше тежко, колкото и да бях готова.


Накратко, няколкото неща, които не харесах, плюс липсата на дълбока емоционална взъзка не карат да дам на тази книга 4 звезди. Освен това книгат ми дава подобно усещане като в Аристотел и Данте, а това е книга, която никоя друга няма да измести от сърцето ми.

Книга за май

"Книга от любим автор" нямам любим автор, но имам такъв, който се опитвам да харесам (и до някъде се получава), така че избирам