Емоционалният свят на "Белжар"

by Meg Wolitzer 

284 страници

Здравейте, книжни пандички.

Споменавала ли съм колко много обичам намалената секция на Сиела? Не? Е, вероятно защото още не съм прочела всички книжки (май това е първата книга от там, която прочитам), но въпреки това всеки път поглеждам дали ще намеря някоя интересна книжка.

Точно по този начин в ръцете ми попадна Белжар – книга, която иначе не бих купила.

Първото, а вероятно и единственото, което ме привлече, бе красивата корица. Исках да имам тази книга, дори и да не ми хареса. Какво да се прави, такава съм си. Разбира се, погледнах ѝ резюмето, но винаги като видя целия гръб в текст ме домързява да го прочета, така че не обърнах особено голямо внимание на съдържанието.

Bonus: Не знам защо, но винаги го чета като белЕжар.

Ако животът беше справедлив, Джам Галахю щеше да си бъде вкъщи в Ню Джърси, заедно с обичания си приятел Рийв Максуел. Двамата щяха да гледат стари комедии през уикендите. Щяха да се разхождат в парка и да се целуват в библиотеката.
При всички положения нямаше да бъде в „Дървения хамбар“ – училище-санаториум за деца с депресия в провинцията. Хората нямаше да я гледат все едно е ранена, нямаше да говорят с нея все едно не знаят какво да кажат.
Но животът не е справедлив и Рийв е мъртъв.
Всичко обаче се променя, когато Джам се оказва записана в специален курс по литература за напреднали. Мистериозната учителка, която го води, ? възлага задача, която ще я промени завинаги. Задачата ? я запраща в Белжар – тунел през времето и пространството, в който миналото оживява, а старите рани зарастват. Джам отново се намира в прегръдките на Рийв!
Но истината трябва да бъде приета каквато е, колкото и да е страшна. Когато тайната за това какво се е случило в последния ден на Рийв излиза наяве, Джам трябва да се изправи срещу истинските причини да се намира в „Хамбара“.
„Белжар“ е спираща дъха история за първата любов, загубата и примирението с ужасната реалност.

Заради многото различни мения, които съм чела, в началото очаквах, че няма да ми хареса. Бях останала с впечатлението, че е романтична книга, а като видях и това първо лице, сегашно време, реших че няма да я бъде и я зарязах да ми пълни библиотечката.

Но ето, дойде часът на истината.

ХАРЕСВАМ. ТАЗИ. КНИГА.

Добре де. Това, както и оценката ми може да са малко прибързани, но нали това е важното. Книгата да те остави с някакви емоции.

Харесвам сюжета на книгата. За мен това е нещо ново, което не съм срещала, било то в книга или във фенфик. Харесва ми, че авторката е решила да го нарече "училище", а не "институт" или нещо подобно, както обикновено се случва. И особено ми допада идеята за този специален литературен клуб. Искам и аз такъв (между другото, книгата, която се споменава там вече ми е в списъка за четене). 

Отклоних се малко от темата. Като цяло сюжетът много ми допадна. С цялостното развитие и този край. Не го очаквах, признавам си, изненада ме. Дори когато си мислех, че съм разкрила тайната, пак се оказа, че не съм! Това дори някои криминални книги не са успяли да го постигнат, така че поздравления. Тук ме хванахте напълно неподготвена и шокирана. 

За тази книга малко ще изневеря на структурирането на ревютата, към което се придържам. Няма какво толкова да кажа за героите, освен, че ми бе много тъжно за всеки един от тях. Забравих името на момичето с количката, но ѝ се възхищавам за начина, по който се опитва да се справи. Не съчувствам твърде много на Джам, понеже всички си имаме своите проблеми и това, че нейните са породени от толкова силна любов е гадно, но все някак си трябва да продължи напред. 

Истината е, че тази книга бе едно доста емоционално преживяване. Не само опознавайки всички герои от литературния клуб и надниквайки в техния свят, техните проблеми и препятствия, но малко по малко разкривайки цялата тази мистерия около живота на главната героиня.

Джам изглежда като напълно нормално момиче с тийнейджърски проблеми, което се влюбва. Любовта ѝ се показва ясно през цялата книга и накрая просто бях шокирана, защото не можех да повярвам, че героя, който опознах, всъщност е крил една толкова голяма част от себе си зад стените на миналото. 


Като цяло ми допадна това, че любовта и романтиката присъстваха в книгата, но на много по-различно ниво. Присъствието на "житейската мъдрост" и на всички тези проблеми, в които можеш да оприличиш себе си определено придава един по-различен тон на книгата. Разбира се, има и своята малка доза магия, която обаче не преобладава и само придава тази малка интересна нотка на историята. 

Въпреки, че книгата е от Ciela teen, това не е четиво за всеки. Не на всеки ще му хареса, някои хора ще я сметнат за скучна или глупава. Не мога точно да определя за кой тип хора е, но ако си падате по мъка, депресия, тайни и малка доза магия, пробайте тази книжка.