Мрак или Светлина под Шестнайстата луна

Поредицата ХРОНИКИ НА ЧАРОДЕЙЦИТЕ от Ками Гарсия

Книга първа - ПРЕЛЕСТНИ СЪЗДАНИЯ

414 страници

Съжалявам за ужасната снимка, чак сега забелязвам колко лошо снима фотоапарата. 

Здравейте, книжни пандички.

Пригответе се да се потопите в усторията на чародейци, гадатели и чудати създания, където два свята се преплитат във вечния конфликт между Мрака и Светлината.

Понякога любовта е предопределена от съдбата.Друг път е прокълната...
Лена Дюшан се различава от всички други момичета в малкото градче Гатлин. Надарена с чародейни сили, тя се опитва да се слее с останалите и да се пребори с проклятието, което преследва рода й от години. Но дори и сред обраслите с бурени градини, мрачни тресавища и ронещи се надгробни камъни на потъналия в следобедна дрямка град, тайните не могат да останат скрити дълго…Итън Уейт се опитва да напусне града, в който семейството му е живяло винаги, и брои месеците до заминаването си в колеж. През деня отчаяно се бори със скуката, през нощта обаче започва да сънува един и същ странен сън с тайнствено момиче. Когато Лена идва да живее в най-старото имение в окръга, обвито със зловеща слава, Итън е привлечен неустоимо от нея и е твърдо решен да открие каква е връзката между тях. В град без изненади – тъмен и злокобен, една тайна може да промени всичко.

И само любовта може да те изведе от мрака...

   Намирам корицата за красива, но в сравнение с много други книги, е малко... невзрачна. Или поне аз не бих я погледнала, ако не беше филмовата адаптация.

   Когато "Прелестни създания" се появи в кината, все още не бях толкова голям фен на четенето. Естествено, филма ми се стори толкова хубав и интересен. Дори не знам защо не посегнах към книгата по-рано, но не съжалявам. Поне имах време да забравя филма, но за ефектите от него ще спомена по-късно. 

   Не мога да кажа, че ми е омръзнало от класическите свръхестествени сюжети. Но когато срещна нещо по-различно от вампири и магьосници, е някак освежаващо. 

   Направих грешката да пиша това ревю докато съм на края на втората книга и е толкова трудно да не спомена нещо важно. Ъгх. Но ще се постарая да не издавам.

   Гатлин. Градче, сякаш застинало във времето. Място, на което традициите са от голямо значение и сякаш нищо ново и вълнуващо не се случва. Или само така изглежда? Обожавам контраста между обикновеното градче и магическия свят. Може и да изглежда, че всичко започва с пристигането на Лена, но с напредването на историята разбираме, че целия магически свят винаги си е бил там и е по-голяма част от Гатлин от колкото може да се види с просто око. 

   Определено не е най-оригиналната идея, но ми харесва начина, по който е представено всичко. Библиотеката, тунелите и всички онези хора, на които е разрешено да се докосват до чародейския свят.

   Цялостния сюжет е призоваването, невъзможната любов, зли или проблемни роднини; всичко това го има навсякъде (нека си признаем, 100% оригинални идеи не съществуват вече), но изградената история в тази книга поне за мен е малко по-необичайна и различна. Достатъчно интересна, за да задържи вниманието ми и да ме накара да поискам още. 

   Нещата с героите стоят малко по-различно. В началото нямах мнение, но с напредването на историят осъзнах, че мразя героите. По една или друга причина не ги харесвам. Постоянно ги критикувам и някак си не мога да им съчувствам. Точно з това не мога да преценя дали са добре изградени (предполагам да) и реших да не санкционирам книгата заради личните ми чувства. Но въпреки че не харесвам Итън и Лена, това не прави историята им по-малко интересна. 

   Ако все пак ме попитате кой е любимия ми герой, това е Макон. "Лошият" чичо. А отговорът н въпроса "Защо?" би издал твърде много от сюжета. 

   Стилът на писане е нещо, към което имам смесени чувства. Лек, ненатоварващ. Ако историята ти допадне, книгата се чете за отрицателно време. Дори не усещаш кога е минала. Само това първо лице малко ми бърка в здравето. Но това е личен проблем, върху който се опитвам да работя (игнорирам го успешно).

   Не мисля, че има какво повече да кажа. Поне за тази книга. "Прелестни създания" е малко като Ромео и Жуллиета, но в много по-епично-фантастичен вид. Определено си заслужава четенето. 5 звезди без да се замислям. 

   Бонус: Филма не струва. Има някои моменти, но знаейки оригиналната история, всичко е толкова грешно и глупаво. А най-лошото е, че не мога да спра да виждам актьорите, които играят Итън и Лена. Ужасно е. 

Вие имате ли подобни проблеми?