Да застанем "На ръба на нормалното", където всяка секунда може да се превърне във фатална
Здравейте книжни душици!
Една от причините, поради които наистина трябва да започна да си пиша ревютата е, че ще започна да забравям а какво се разправят книгите. Или поне главните неща, които съм искала да кажа за тях.
Знаете ли, че съм прочела тази книга през март?! Аз чак не повярвах. Струва ми се като в един напълно различен живот. Но сега да минем към самата книга.
Миналото понякога преследва жертвите си с кървавите си нокти и садистична неумолимост.
22-годишната Рийв изглежда като всяко друго младо момиче, но в миналото ѝ се крият години на живот в плен на безпощаден психопат, изпълнени с ужас, болка и неимоверно страдание. Спасена по чудо, тя се опитва да заживее нормално, но това е невъзможно – кошмарите и страхът остават постоянни нейни спътници.
Когато обаче нейният психотерапевт я моли да се срещне с друго момиче, наскоро спасено от плен, колелото на съдбата се завърта отново. Изправена пак пред среща със садистичен безмилостен хищник, тя трябва да спасява не само тялото си, но и разума си.
Харесах си тази книга преди адски много време, дори не мислех, че наистина ще я взема, но после се появи намалението на Сиела и книгата беше доста изгодно намалена. Нямаше как ѝ устоя. Е, вече не си спомнях точно за какво става дума в резюмето, но това пък никога не пречи.
Първото нещо, което забелязах, и заради което веднага съжалих, че не съм прегледала книгата по-рано, е времето, в което е написана. Това сегашно време винаги ми звучи толкова неестествено и ми бърка в здравето. (и за това сега като си харесам книга в книжарницата винаги я отварям и поглеждам как е написана преди да я купя).
Но някак си историята бързо ми стана интересна и се научих да игнорирам времето, в което е написана и да се стремя към следенето на историята.
Честно казано, края е малко предвидим. Дори обратът, който трябваше да е непредвидим и голяма изненада, хич не ме изненада. Някак си нямаше как да минем без това нещо. Но както и да е. Цялостната идея на книгата ми допадна. Предизвикателствата, с които се сблъска Рийв, физически и психически. Не само с травмата от миналото, но с проблемите в настоящето, семейството, работата. Разликата между смелото ѝ държание пред останалите и същността на вътрешния ѝ свят.
Едно чудесно трилърче, което ни представя психологическите и физическите резултати от една подобна травмираща случка върху жертвата, но и в същото време имаме наблюдения върх живота на похитителя, който определено знае как да си върши работата (въпреки че по мое мнение можеше да е една идея по-добър в работата си).
Давам 4 звездички на тази книга. Беше интересна, но има какво още да се желае. Разбира се, това не би ме спряло да погледна следващата книжка, която за жалост не е преведена.
Една от причините, поради които наистина трябва да започна да си пиша ревютата е, че ще започна да забравям а какво се разправят книгите. Или поне главните неща, които съм искала да кажа за тях.
Знаете ли, че съм прочела тази книга през март?! Аз чак не повярвах. Струва ми се като в един напълно различен живот. Но сега да минем към самата книга.
22-годишната Рийв изглежда като всяко друго младо момиче, но в миналото ѝ се крият години на живот в плен на безпощаден психопат, изпълнени с ужас, болка и неимоверно страдание. Спасена по чудо, тя се опитва да заживее нормално, но това е невъзможно – кошмарите и страхът остават постоянни нейни спътници.
Когато обаче нейният психотерапевт я моли да се срещне с друго момиче, наскоро спасено от плен, колелото на съдбата се завърта отново. Изправена пак пред среща със садистичен безмилостен хищник, тя трябва да спасява не само тялото си, но и разума си.
Харесах си тази книга преди адски много време, дори не мислех, че наистина ще я взема, но после се появи намалението на Сиела и книгата беше доста изгодно намалена. Нямаше как ѝ устоя. Е, вече не си спомнях точно за какво става дума в резюмето, но това пък никога не пречи.
Първото нещо, което забелязах, и заради което веднага съжалих, че не съм прегледала книгата по-рано, е времето, в което е написана. Това сегашно време винаги ми звучи толкова неестествено и ми бърка в здравето. (и за това сега като си харесам книга в книжарницата винаги я отварям и поглеждам как е написана преди да я купя).
Но някак си историята бързо ми стана интересна и се научих да игнорирам времето, в което е написана и да се стремя към следенето на историята.
Честно казано, края е малко предвидим. Дори обратът, който трябваше да е непредвидим и голяма изненада, хич не ме изненада. Някак си нямаше как да минем без това нещо. Но както и да е. Цялостната идея на книгата ми допадна. Предизвикателствата, с които се сблъска Рийв, физически и психически. Не само с травмата от миналото, но с проблемите в настоящето, семейството, работата. Разликата между смелото ѝ държание пред останалите и същността на вътрешния ѝ свят.
Едно чудесно трилърче, което ни представя психологическите и физическите резултати от една подобна травмираща случка върху жертвата, но и в същото време имаме наблюдения върх живота на похитителя, който определено знае как да си върши работата (въпреки че по мое мнение можеше да е една идея по-добър в работата си).
Давам 4 звездички на тази книга. Беше интересна, но има какво още да се желае. Разбира се, това не би ме спряло да погледна следващата книжка, която за жалост не е преведена.
Коментари
Публикуване на коментар