Олтарът - Иван Костадинов
Здравейте, книжни душици!
Не сме се виждали скоро, въпреки големия куп книги на бюрото ми, които чакат да бъдат ревюирани? Има ли такава дума? Както и да е. Писна ми да ги гледам и да ги подмятам (по-скоро ме дразни факта, че не са си по местата на рафтчетата), за това започвам да ги елиминирам една по една.
Българската литература има както своите гениални книг, така и своите не толкова страхотни. За жалост, този път случаят попада във втората категория.
„Сред тучна горска поляна, покрита с нежен тревен килим и обсипана с явки горски цветя, оградена от могъщи дървета, които сякаш се извисяваха там от зората на времето, се намираше олтарът. „Олтарът“ на Наско.“
Това, което трябва да призная е, че корицата е уникално красива. Честно, бих си купила книгата, само за да я притежава.
Самата книга ми беше препоръчана от приятел (съжалявам, че пиша ревю два месеца по-късно) и очакванията ми бяха високи. Очаквах нещо много по-добро.
"Олтарът" е сборник от шест разказа в жанр фентъзи, от които може да се каже, че ми хареса само един. Идеята за "Чакалнята" е много интересна и ми допадна, но всичко останало в тази книга не успя да ме грабне. Има свежи идеи с потенциал, но развитието им не ми допадна. Стилът на автора не можа да ме накара да се влюбя в историята.
Накратко, четох книгата дълго, въпреки че е толкова кратка. Беше мъчителна и скучна задача да я завърша. На няколко пъти се чудех дали да не я зарежа, но от уважение към труда на автора не се отказах.
Видях, че книгата има мнго положителни ревюта и висок рейтинг, но аз не мога да възприема тази книга като нещо, което си заслужава петте звезди. От мен получава само три.
Не сме се виждали скоро, въпреки големия куп книги на бюрото ми, които чакат да бъдат ревюирани? Има ли такава дума? Както и да е. Писна ми да ги гледам и да ги подмятам (по-скоро ме дразни факта, че не са си по местата на рафтчетата), за това започвам да ги елиминирам една по една.
Българската литература има както своите гениални книг, така и своите не толкова страхотни. За жалост, този път случаят попада във втората категория.
„Сред тучна горска поляна, покрита с нежен тревен килим и обсипана с явки горски цветя, оградена от могъщи дървета, които сякаш се извисяваха там от зората на времето, се намираше олтарът. „Олтарът“ на Наско.“
Това, което трябва да призная е, че корицата е уникално красива. Честно, бих си купила книгата, само за да я притежава.
Самата книга ми беше препоръчана от приятел (съжалявам, че пиша ревю два месеца по-късно) и очакванията ми бяха високи. Очаквах нещо много по-добро.
"Олтарът" е сборник от шест разказа в жанр фентъзи, от които може да се каже, че ми хареса само един. Идеята за "Чакалнята" е много интересна и ми допадна, но всичко останало в тази книга не успя да ме грабне. Има свежи идеи с потенциал, но развитието им не ми допадна. Стилът на автора не можа да ме накара да се влюбя в историята.
Накратко, четох книгата дълго, въпреки че е толкова кратка. Беше мъчителна и скучна задача да я завърша. На няколко пъти се чудех дали да не я зарежа, но от уважение към труда на автора не се отказах.
Видях, че книгата има мнго положителни ревюта и висок рейтинг, но аз не мога да възприема тази книга като нещо, което си заслужава петте звезди. От мен получава само три.
Коментари
Публикуване на коментар