Една история за силния дух и несправедливостта на живота.

– Хана Кент

(332 стр.)

Здражейте, книжни душици!

Признавам, изпаднах в малък застой. Но какво да се прави, такъв е живота. Падаш, ставаш и продължаваш. И като подхванахме темата за живота, мисля, че е време да ви разкажа за една хубава книга, която прочетох в края на годината, но ревюто ѝ някак ми излезе от главата. Това, че я прочетох и забравих за нея не говори добре за книгата, но уверявам ви, не е лоша.

Но първо, нека отговоря на въпроса "Как реших да прочета тази книга?" Ами, честно казано, беше просто. В края на 2016-та имаше Коледен книжен маратон, за който всички книги, които си бях харесала, ги нямаше в книжарницата. И тъй като ми трябваше книга със сняг на корицата (или нещо подобно), тази е първата, която ми хвана окото. Да, знам, не купуваш книга, просто защото си я видял. Но аз го направих и не съжалявам за избора си. Тогава не можах да я прочета и остана в TBR списъка до преди два месеца, когато я подхванах.

Малко за книгата: „Погребални обреди“ е роман, написан по действителен случай – Исландия, далечната 1829 г. – и разглежда историята на младата Агнес, обвинена в брутално убийство. Тя е осъдена на смърт и изпълнението на присъдата ѝ е последната публична екзекуция, извършена в Исландия. По това време в страната няма затвори, затова младата жена е изпратена да прекара зимата преди своята екзекуция в отдалечена ферма на север. Селяните са ужасени от перспективата да общуват с престъпница, и напълно изолират Агнес. Единствено Тоти – млад свещеник – разговаря с нея и се опитва да я разбере. С наближаването на фаталния ден фермерското семейство ще открие другата страна от историята на осъдената на смърт и ще се появи въпросът тя ли го е извършила, или не.

Първото нещо, и може би единственото, от което ще се оплача, са имената. Много сложни и дълги, та чак в един момент се отказах да ги чета правилно и просто запомних някаква изкривена форма.


Този тип книги са малко объркващи за мен. Може би защото няма някакво конкретно действие или цел. Просто проследяваш нечия история, промените в героите и си правиш някакви собствени духовни изводи.


Въпреки това, с радост мога да кажа, че се насладих на книгата. Историята на Агнес е наистина интересна и те кара да се замислиш за много неща. Като се започне от basic human rights, начина, по-който всички се държат с нея и я възприемат грешно, само защото е обвинена в убийство, и се стига до това какво представлява религията. Изповядването на греховете помага ли или независимо какво правим, така или иначе ще умрем.


Тази книга си беше истиснко изживяване. Признавам, че в началото не ми бе особено интересно и я четях с мъка. Но в един момент сюжета ме грабна и страниците започнаха да летят. Сякаш с напредването на историята Агнес повлия не само на семейството около себе си и свещеника, но и на мен, като слушател на нейната история.

Личното ми мнение е, че е обвинена прибързано, несправедливо, но по онова време друг начин е нямало. Просто жените като нея са ги смятали за различни, за вещици. И е удивително как въпреки всичко, което и се случва, тя отстоява вярванията си, отказва да се моли за спасението и прошката от Бога и приема съдбата си.


Ако трябва да съм честна, знаех какъв ще е края, но до последно се надявах да не е така, да не се случи, да се промени. Но дори и с този край, оцекната на книгата е 5 звезди. Мисля, че ги заслужава. Не мисля, че книгата е по всеки вкус, но ако резюмето и ревюто ви допадат, дайте ѝ шанс. Силно препотъчвам ^^