Една история за силния дух и несправедливостта на живота.
– Хана Кент (332 стр.) Здражейте, книжни душици! Признавам, изпаднах в малък застой. Но какво да се прави, такъв е живота. Падаш, ставаш и продължаваш. И като подхванахме темата за живота, мисля, че е време да ви разкажа за една хубава книга, която прочетох в края на годината, но ревюто ѝ някак ми излезе от главата. Това, че я прочетох и забравих за нея не говори добре за книгата, но уверявам ви, не е лоша. Но първо, нека отговоря на въпроса "Как реших да прочета тази книга?" Ами, честно казано, беше просто. В края на 2016-та имаше Коледен книжен маратон, за който всички книги, които си бях харесала, ги нямаше в книжарницата. И тъй като ми трябваше книга със сняг на корицата (или нещо подобно), тази е първата, която ми хвана окото. Да, знам, не купуваш книга, просто защото си я видял. Но аз го направих и не съжалявам за избора си. Тогава не можах да я прочета и остана в TBR списъка до преди два месеца, когато я подхванах. Малко за книгата: „Погребални обреди“ ...