Ревю: Греховни нощи

Здравейте, книжни душици!

Днес ще си говорим за една книга, която (естествено, прочетох преди доста време) спечелих от giveaway. Когато избрах да участвам, реално не се замислих за самата книга. Защо избирам нея и т.н. По заглавието и корицата предположих, че може и да ми допадне. Резюме не съм чела, както винаги.

Е, оказах се в грешка.

Тя е бунтарка по природа, а той е обрекъл себе си в името на другите. Тя е бледа северна красавица, а той е изваян от абанос южен бог. Разделят ги религия, традиции, богатство и разстояния. И тонове предразсъдъци и омраза. Но пътеките на любовта неизменно намират правилния път независимо от жертвите, годините и изпитанията. Само трябва да се вслушаш в сърцето си и да му се довериш…

Този роман сгрява душата и възражда надеждата, че любовта е способна да преодолее всичко и да надживее времето и пространството. Сюжетът е талантлива вариация на вечните мотиви за всеопрощението и страстта. 

Признавам, че резюмето също звучи добре, но книгите не винаги са това, което очакваме да бъдат. Като идея, историята е добра, има потенциала да бъде нещо хубаво, интересно, вълнуващо. Но всичко се случи прекалено бързо. Развитието се побира на скромните 189 страници и през цялото време имах чувството, че просто слушам исторя, която някой ми разказва.

Стилът на авторката изобщо не ми допада. Може би защото съм свикнала с по-тежък и оплетен стил и начинът, по който е написана тази книга е твърде семпъл и скромен. Някакси ми напомня на фикшъните, които се пишат. Е, не най-лошите. Средната класа, бих казала. Но това е без значение. 

Като цяло книгата не ми допадна. Прочетох я изключително бързо, защото дори и да не ти е интересна, тя просто си върви леко. Не бих я препоръчала на по-голямата част от хората, които познавам, но ако си падате изцяло по любовните романи и драмите, и търсите авантюри с арабския свят, това е книгата за вас.