Ревю: Nothing is strange
- Mike RussellЗдравейте, книжни душици!
Съжалявам за огромното забавяне. Имах много пречки в началото на месеца, а да си призная, по едно време малко ме домързя да пиша и да чета. Последната седмица дори едвам смогвам да гледам новите епизоди на Game of thrones. Новите! Това е от понеделник до понеделник. Запалих се по една драма, за която най-вероятно ще разкажа много в края на месеца и на всичко отгоре BigHit не спират да атакуват сърцето ми ежедневно (знам, че не знаете за какво говоря, не се безпокойте, нека си остане така). Но стига за това. Време е да говорим за книги.
Nothing is strange е книга, която спечелих от Giveaway преди поне два месеца и прочетох преди един. Защо пиша ревюто сега? Не питайте.Книгата пристигна в комплект с малък постер и две значки. Постера е на видно място, а значката с шапката си я нося с удоволствие. Честно казано, самия дизайн ми харесва. И за човек, който не получава и печели книги често, листчето с Congratulations! е много приятно за прочитане.
20 mind-expanding short stories.
Inspiring, liberating, otherworldly, magical, surreal, bizzarre, funny, disturbing, unique...
All of these words have been used to describe the stories of Mike Russell so put on your tophat, open your third eye and enjoy: Nothing is strange.
Не знам каква е оригиналната анотация и дали въобще има такава. Преписах това от задната корица на книга, защото смятам, че няма как да бъде по-добре обобщена.
"Everything that is not a thing is a thing in The Warehouse."
За да сме честни, не всички истории ми харесаха (което е нормално), но повечето бяха хубави. Осем от тях ми станаха любими, а една не разбрах, но това не е от голямо значение.
Историите наистина са странни и необикновени. Някои от тях те оставят объркан, други тъжен и изпитващ симпатии към историите. Стила е обикновен, за разлика от самите разкази. Четат се бързо и лесно. Запомнящи и въздействащи. Да дам стойноство мнение върху сборник от разкази, особено като този, където историите са кратки, ми е много трудно. Не мога да видя това което търся и това от което бягам в автора, но определено бих му дала шанс с някоя друга книга. Не случайно тази е с пет звезди.
Dunce е един от любимите ми разкази. Той е странен, но и приятен. Ако кажа за какво се разкава ще разкрия цялата история, а аз не искам това. Но пък можете сами да разберете като го прочетете в сайта на издателството и автора - https://strangebooks.com/
"I think we cry because we don't understand what is going on. Maybe if we understood what is really going on we wouldn't cry at all, ever."
В един от другите разкази Майк ни показва едно по-различно виждане за това какво е любовта. (и ми харесва, защото откривам някаква странна логика)
"Between them, on the bed, is their love. It is beautiful, colourful, soft in places, hard in others, glowing, pulsating, tentacles waving, petals and wings opening. They touch it, feeling its cavities and protrusions. A perfume emanates from it, both strange and intoxicating. It makes a sound like music. They cuddle it and stroke it and fondle it and kiss it."
И като заговорихме за любов, The Meeting е странна и необикновена любовна история, от която останах впечатлена.
Като цяло се прекланям пред автора. Разказчетата ми допаднаха по своя странен и необикновен начин. Идеите са толкова необикновени и могат да бъдат разтълкувани по много различни начини, а какво по-хубаво от това да се впуснеш в света на теориите и загадките?
(Разбира се, книгата и върви с подпис от автора^^)
Коментари
Публикуване на коментар