Портретът на Дориан Грей

english ver. 

– Оскар Уайлд

(обем: 234 стр.)

Най-накрая дойде и лятото. Това непоносимо горещо лято. По-голямата част ми е свободна и се надявам, че ще успея да прочета повечко книги. И да не забравим задължителната литература да 11-ти клас. (Под игото. Йей! ;-;) Планирам и още неща, но за сега, нека преминем към главната тема:

      След почти два месеца, най-накрая успях да прочета „Портретът на Дориан Грей“, а днес изгледах и филма.

      Е, изгледах е много неточна дума. По-скоро изгледах първите 10-15мин  и след това започнах да превъртам напред, колкото да видя как точно се развиват нещата. Като цяло, филмът няма почти нищо общо с книгата. Да, следват една и съща сюжетна линия, но начинът, по който се случват нещата, е напълно различен. Има и доста добавени и измислени моменти. Има повече еротични моменти от колкото в „50 нюанса сиво“. Не, че всъщност се оплаква много.
Другото, което ми направи впечатление е, че от началото до един важен момент, в книгата са минали нещо от сорта на 18години(не запомних точно колко), а във филма само една.
Филмът е направен странно и малко объркващо за тези, които са чели книгата. Пълен е с измислици и неща, които изобщо не са така (даже доста неща са добавени), но ако нямате намерение да четете книгата, погледнете филма. Какво пък толкова?

Обидно е да направят подобен филм на базата на тази невероятна книга. Но поне ще ги похваля за каста. Не мисля, че има по-подходящ Дориан от Ben Barnes. 
Погледнете го, сладур. И тези очи... <3

Май прекалявам. Sorry, ще го преживеете.

А сега за книгата.
В по-голямата част от произведението си, Оскар Уайлд представя размисли и теории за живота, представени от лорд Хенри. Бързо този герой ми стана любим, заради начина си на мислене. Провокативен и ексцентричен, дори скандален. Но въпреки дързостите, които си позволява, той остава достоен представител на класата си. Много бих се радвала, ако някога през живота си мога да разговарям с човек, притежаващ подобно мислене. Уви, вероятно няма да срещна.

– Какво ще кажеш за изкуството?

– То е болест.

– А любовта?

– Илюзия.

– А религията?

– Моден заместител на вярата.

– Ти си скептик.

– Не съм. Скептицизмът е начало на вярата.
– Тогава какъв си?
– Да определиш означава да ограничиш.

Обожавам мисленето на Хари и споделям части от него. ^^

Имаше моменти, в които описанията бяха твърде много, а размислите твърде тежки. Мерси, Оскар, не ми трябва да знам всички скъпоценни камъни и гоблени, които си описал. Но в крайна сметка края ме изненада. Самата книга е невероятен шедьовър, показващ пълния потенциал на автора. Описанията, чувствата, израстването и промяната на героя, всичко е изпипано до последния детайл. Освен това дава добър материал за размисъл и дава възможност на читателя да се замисли и да се запита, кой всъщност е виновен за поведението на Дориан? И докато сме на темата, бих се радвала да споделя мнението си с някого и да си поговорим за книгата.
Също така бих се радвала да чуя и други мнения относно книгата. Препоръчвам да я прочетете. В един момент може да стане трудно да се дочете или желанието ви да се изгуби, но не се предавайте. Заслужава си!!

<< цитати >>