Лирика сред море от фентъзи

– Добромир Славчев

(обем: 208стр.)

      Не е тайна, че предпочитам фентъзи жанра и домашната ми библиотека (а и списъка ми за четене) е пълна с книги от този жанр, макар и да се намират изключения. „Храна за върколаци“ е едно от тях. Тази малка книжка е най-новото ми попълнение. И макар че от дълго време е в списъка ми с книги, до сега не си я купувах. 

      Една от причините е, че не харесвам лириката, особено любовната, но реших все пак да пробвам. Някои хора казват, че любовната лирика е за влюбените. Други казват, че е за тези с разбити сърца. Е, аз не съм нито едно от двете, та реших, че може би най-накрая ще разбера смисъла на тези творения.

      Е, не успях. В цялата книжка, която е от 206 страници, едва 4-5 стихове успяха да ми грабнат вниманието и да ми харесат. По-голямата част от тях бяха безсмислени или имаха смисъл, но в последния ред всичко губеше всякаква логика, рима и последователност. Вероятно Добромир Славчев също на моменти не е разбирал какво пише, но това е то - чувства. 

      И макар че книгата не е голяма, някак си се затрудних с четенето ѝ. Натоварваше ме, един вид. Явно никога няма да разбера смисъла на думите и чувствата, заключени вътре. 

      И все пак не съжалявам, че си я купих. Всяка книга е добре дошла в колекцията ми, а и стои добре на рафта. 

Мога само да се надявам, че някой ден ще успея да разбера защо хората толкова много харесват любовната лирика, но за сега - това не е моя тип четиво.